23 ноември 2015

И минават годините...

От много време се канех на този тип картичка, но все не ми попадаха подходящите панели. Но ето, че ми поръчаха картичка за рожден ден и искаха да има снимки в нея на рожденика, които снимки да спазват определена последователност. А какво по-добро решение от Waterfall- картичка?! Така за сетен път се убедих, че всеки тип картичка си чакат точния човек и точния повод ;) А колко ми е дъъъълъг списъка с картички "искам да направя"...






22 октомври 2015

Картичка- лексикон /или защо на 30 се чувстваме като на 15/

Тази година ме е налегнал голям блогърски мързел, не че крафтърски мързелувам! Но след като приключа някой проект все или нямам време да публикувам, или ме мързи и предпочитам да се порадвам на творенията на другите. Все пак редното е да поразчистя праха от блога и да покажа нещичко ;)
Най-напред ще започна с един проект, който започна като една идея от типа "по-скоро за шега", но след като го пообмислих прецених, че това може да се превърне в "интервю за сериозните неща". 
Преди известно време бях попаднала на един детски албум, в който освен място за снимки, имаше въпроси, чиито отговори детето трябваше да попълни. За съжаление не знам кой е твореца му, тъй като снимките бяха препубликувани, а върху тях нямаше оставено име или координати  ;( Идеята с въпросите и отговорите много ми допадна - върна ме в ученическите ми години, когато си правехме лексикони и си ги разменяхме. Тъй като тази година с една от най-близките ми приятелки (с която всъщност сме заедно от детската градина) навършваме сериозните 30 години, а предвид драмата и леката депресия, които изживяхме поради този факт, исках да направя нещо, което хем да я развесели и да я върне назад в годините, хем да бъде достатъчно сериозно за годините напред. И те така се заформи идеята за картичката- лексикон. Въпросите обаче подбирах дълго време и доста старателно, тъй като на един и същ въпрос даден човек отговаря по-различен начин, в зависимост от житейския опит, който е натрупал. А и идеята на картичката- лексикон е именно такава - да може собственичката да проследи в годините как се е променило мисленето й, как са се променили мечтите, стремежите, вярата, убежденията...
В крайна сметка, проблемът се оказа, че не си разчетох внимателно времето - освен, че не можах да довърша подаръка навреме за рождения й ден /който беше в края на август, а и подаръка все още не си е получила/, та лепих перлите по картичката- лексикон до последния момент - буквално 5 минути преди да ми тръгне автобуса /понеже тя живее в друг град и трябваше да пътувам за там/ и естествено не можах да я снимам. А когато отидох и й я дадох, докато се обяснявах, че не съм я снимала, тя вече попълваше въпросите и едва когато приключи ми даде картичката да я снимам. Та ето я и нея, картичката- лексикон, с вече попълнени въпроси :D


 От вътрешната страна на първата корица е тагчето, с пожеланията от мен:


 От другата страна е първият въпрос: "Колко години трае детството?" и тагчето, на което да се попълни отговора, при навършване на съответната възраст ;)


"Каква ще станеш, когато пораснеш?"


 "Вярваш ли в чудеса?"


"Тези, които не вярват в чудеса никога няма да..."


"Животът е твърде кратък, за да..."


 "На вратата на сърцето на някой трябва да се молим, да нахлуем или да чукаме?"


Рожденичката ме попита: "А защо свършва на 50?", отговорът е: "Защото, мила, за после ще ти направя друга, по-голяма и с повече въпроси, тъй като и житейският опит ще ни е повече!"


28 април 2015

Нещо ново... нещо винтидж

Преди време ми поръчаха абитуриентска картичка, ама да не била съвсем стандартна, ама и да не е съвсем изчанчена... и да е в по-нежни цветове (лилаво, розово) и да няма черно, ама да не е съвсем "бозава" и да има място за пари, ама да не е плик... И някъде тук спрях да слушам изискванията вече и реших, че ще я направя спрямо моите си усещания. И естествено, вярна на себе си да вкарам в картичката нещо от мен или, както в случая - нещо което поръчителя не иска, използвах черно, тъй като знаех, че абитуриентката харесва черно. Това, разбира се е рисковано и си го позволявам само в случаите, когато познавам достатъчно добре поръчителя или получателя - в конкретния случай и двамата.
Самата картичка направих като книжка, завързваща се с панделка:
/лице/
 на едната страница е мястото за пожеланията...
 а на другата страница - мястото за банкнотите:

/гръб/
 А това е снимка от близо на най-любимата ми част от картичката:
Бая време си поиграх докато залепя перлите на пеперудата  и едва ли скоро ще се сетя да правя нещо подобно, но съм доволна от крайния резултат :)
Доволна остана и поръчителката от крайния резултат, въпреки своеволието с черния цвят!

02 януари 2015

Хоби и забавление

В първата публикация за тази година ще споделя снимки от процесите ни на творене през изминалата година.

Понякога се налагаше да си крадем време и да си организираме импровизирано ателие на нестандартни места, като Централна автогара - София:



Доста често имахме помощник, който много обича четки и боички... а пък докато той помага, аз се забавлявам :) ...





...но понякога той помагаше и на мен... и тогава други се забавляваха:





А за Новата 2015 година си пожелаваме несекващи творчески вдъхновения и още повече забавления!