Тази година ме е налегнал голям блогърски мързел, не че крафтърски мързелувам! Но след като приключа някой проект все или нямам време да публикувам, или ме мързи и предпочитам да се порадвам на творенията на другите. Все пак редното е да поразчистя праха от блога и да покажа нещичко ;)
Най-напред ще започна с един проект, който започна като една идея от типа "по-скоро за шега", но след като го пообмислих прецених, че това може да се превърне в "интервю за сериозните неща".
Преди известно време бях попаднала на един детски албум, в който освен място за снимки, имаше въпроси, чиито отговори детето трябваше да попълни. За съжаление не знам кой е твореца му, тъй като снимките бяха препубликувани, а върху тях нямаше оставено име или координати ;( Идеята с въпросите и отговорите много ми допадна - върна ме в ученическите ми години, когато си правехме лексикони и си ги разменяхме. Тъй като тази година с една от най-близките ми приятелки (с която всъщност сме заедно от детската градина) навършваме сериозните 30 години, а предвид драмата и леката депресия, които изживяхме поради този факт, исках да направя нещо, което хем да я развесели и да я върне назад в годините, хем да бъде достатъчно сериозно за годините напред. И те така се заформи идеята за картичката- лексикон. Въпросите обаче подбирах дълго време и доста старателно, тъй като на един и същ въпрос даден човек отговаря по-различен начин, в зависимост от житейския опит, който е натрупал. А и идеята на картичката- лексикон е именно такава - да може собственичката да проследи в годините как се е променило мисленето й, как са се променили мечтите, стремежите, вярата, убежденията...
В крайна сметка, проблемът се оказа, че не си разчетох внимателно времето - освен, че не можах да довърша подаръка навреме за рождения й ден /който беше в края на август, а и подаръка все още не си е получила/, та лепих перлите по картичката- лексикон до последния момент - буквално 5 минути преди да ми тръгне автобуса /понеже тя живее в друг град и трябваше да пътувам за там/ и естествено не можах да я снимам. А когато отидох и й я дадох, докато се обяснявах, че не съм я снимала, тя вече попълваше въпросите и едва когато приключи ми даде картичката да я снимам. Та ето я и нея, картичката- лексикон, с вече попълнени въпроси :D
От вътрешната страна на първата корица е тагчето, с пожеланията от мен:
От другата страна е първият въпрос: "
Колко години трае детството?" и тагчето, на което да се попълни отговора, при навършване на съответната възраст ;)
"Каква ще станеш, когато пораснеш?"
"Вярваш ли в чудеса?"
"Тези, които не вярват в чудеса никога няма да..."
"Животът е твърде кратък, за да..."
"На вратата на сърцето на някой трябва да се молим, да нахлуем или да чукаме?"
Рожденичката ме попита: "А защо свършва на 50?", отговорът е: "Защото, мила, за после ще ти направя друга, по-голяма и с повече въпроси, тъй като и житейският опит ще ни е повече!"
